ЕС е изправен пред финансова криза на фона на амбициозни цели за преход

Европейският съюз (ЕС) няма да получи финансиране за Стратегическата стратегия, избрана за 2024-2029 година, която приканва за вложения в зелени и цифрови преходи, съгласно отчет на Finance Watch.

Миналия месец водачите на Европейски Съюз се споразумяха за нова стратегическа стратегия за интервала 2024-2029 година, като приоритизират разноските и вложенията в защитата, зелените и цифровите преходи, здравната система и образованието. Въпреки това, тези цели, изключително в зеления и дигитален преход, може да се сблъскат с дефицит на финансиране от частен капитал, съгласно Finance Watch. Това постанова прагматична полемика по отношение на финансовия метод за поддръжка на дълготрайните стратегически проекти на Европа. 

Каква е стратегическата стратегия на Европейски Съюз за 2024-2029 година?

Лидерите на Европейски Съюз се спогаждат за нова стратегическа стратегия на всеки пет години след установяването на новото управление. На 27 юни Европейският съвет одобри новата стратегия за интервала 2024-2029 година, учредена на три стълба: свободна и демократична Европа, мощна и сигурна Европа и просперираща и конкурентоспособна Европа.

Тези проекти, по-специално третият дирек провокира опасения по отношение на способността на Европейски Съюз да финансира амбициозните си цели във връзка с зелени и цифрови преходи. В него се показва, че преходите включват: „ същински енергиен съюз и вложения в изменящи играта цифрови технологии в Европа… значителни колективни капиталови старания, активизиране както на обществено, по този начин и на частно финансиране, в това число посредством Европейската капиталова банка и интегрирани европейски финансови пазари “. Свързан скок на възобновимите енергийни източници: Зелената сила съставлява по-голямата част от електрическата енергия в Европейски Съюз през 2023 година Холандски чисти софтуерни нововъведения, задвижващи прехода на Европа към зелена сила

Капиталовият пазар е финансов пазар, на който се купуват и продават дълготрайни дългови или обезпечени с акции скъпи бумаги, обезпечаване на механизъм за набиране на капитал. Този пазар е от значително значение за финансиране на огромни планове, защото разрешава на бизнеса и държавните управления да обезпечат нужните запаси за дълготрайни вложения. Изявлението на Европейския съвет постанова обилни финансови вноски както от частния, по този начин и от обществения бранш.

Европейски Съюз върви към капиталова рецесия, предизвестява Finance Watch

 Според нов отчет на Finance Watch, Европейски Съюз е изправен пред забележителен дефицит на финансиране при осъществяването на стълбовете на своята стратегическа стратегия за 2024-2029 година, защото единствено една трета от нужните средства могат да бъдат получени от финансовите пазари. Главният икономист Тиери Филипона предизвести, че оправянето с изменението на климата единствено по себе си ще изисква предварителни вложения в размер на сред 5% и 10% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз годишно. „ С добре ориентирано контролиране и доста политическа воля считаме, че финансовите пазари могат да финансират до една трета от климатичните потребности на Европейски Съюз в случаите, когато финансовата облага е задоволителна “, сподели той.

В в отчета Philipponnat твърди, че е нереалистично да се чака финансовите пазари да допринесат повече от една трета от финансирането за плановете на Европейски Съюз за намаляване на изменението на климата и адаптиране към него. Това е по този начин, тъй като частните вложители нормално чакат по-висока възвръщаемост, в сравнение с тези планове могат да генерират. Що се отнася до общественото финансиране, държавите-членки на Европейски Съюз имат стеснен потенциал за обслужване на спомагателен дълг заради регулаторни ограничавания. Той също по този начин акцентира, че разчитането в огромна степен на финансовите пазари за финансиране на възходящите дефицити може да докара до неустойчивост в границите на Европейски Съюз.

Призовава за финансово преосмисляне, с цел да се реализира финансиране

Докладът приканва водачите на Европейски Съюз да признаят забележителния риск от незадоволително вложение в планове за климата и да предприеме ограничения за максимизиране на приноса на финансовите пазари, като в същото време се оправи с оставащия дефицит на вложения.

Преди това някогашният президент на ЕЦБ Марио Драги акцентира пред министрите на Европейски Съюз, че „ голям нужна е сума пари за релативно малко време ".

По сходен метод някогашният италиански министър председател Енрико Лета означи в отчета си, че финансирането на прехода е „ може би най-стратегическият избор, който Европейски Съюз може да направи " и прикани за „ всички нужни обществени и частни запаси “, които да бъдат мобилизирани за реализиране на тази цел.